Здравейте 🙂
Добре дошли в моето кътче!
Още е малко неподредено, но и това ще стане постепенно!
Дълго време се чудех дали да си направя блог, или не, и въпреки някои побутвания, като това на Алекс, не се чувствах готов да започна. Нали знаете какво е усещането, когато искаш да направиш нещо, но не се чувстваш достатъчно „узрял” за него… Е, тия дни установих с приятна изненада, че току що споменатата спънка вече я няма и направих първата крачка.
За блога… нямам намерение да го превръщам в място за всекидневни словоизлияния, какво ми се е случило през деня, макар че навярно ще има и такива публикации. По-скоро ми се иска да е като ковчеже, където ще си събирам идеи, интересни мисли, мечти, спомени, опит… т.е. неща, които имат смисъл и си струва, дори за някои от тях е задължително, да бъдат облечени в думи, за да не бъдат забравяни с течение на времето.
a very biggg kisssss MUAKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKKK obicham te
gracias por el respaldo mi cielo:) MUAKKK te quiero tambien 🙂
Е, браво! Трябва от Dashboard-а на моя блог да разбера за твоя, явно :))
Честито! Да ти е много на късмет, вдъхновение и да те срещне с толкова изключителни хора, с колкото моят срещна мен, че и повече! И много, много хубави и ведри постове да ти се случват… което е с малко различно от само “много хубави и ведри да описваш”, мдам :))
Много се радвам, че се реши и ти. Отдавна беше време :-Р
Привет, Алекс 🙂
Радвам се, че си сред първите гости на блога ми 🙂
Благодаря за пожеланията 🙂 И аз ти желая усмихнати и слънчеви постове, каквито винаги успяваш да ги направиш 🙂
Ахам и аз се радвам, че се реших. Малко е странно чувството, но предполагам ще свикна, приятно е 😉
Честито – и добре дошъл сред блогърите! 🙂
Благодаря за приветствието, Григор 🙂
Радвам се, че и ти уважи блога ми 🙂 Твоят блог ми е един от любимите 🙂
Е айде честито, брато! 🙂
Хехе 🙂 Мерси Роси 🙂