Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
“Вълшебница”, Яворов
от Мария Донева
Случи се за минути.
Построена накриво,
тишината се срути
върху чувството живо.
После нямаше нищо.
Нито прах. Нито рана.
Отчаяние хищно
за ръката ме хвана.
И къде ме заведе?
И защо ме заключи?
Гълтам въздуха леден.
Гледам с поглед на куче.
И тъгата горчива
като цвят се разпаква.
И кого ще обичам.
И какво ще очаквам.