ное 132013
Случи се…
от Мария Донева
Случи се за минути.
Построена накриво,
тишината се срути
върху чувството живо.
После нямаше нищо.
Нито прах. Нито рана.
Отчаяние хищно
за ръката ме хвана.
И къде ме заведе?
И защо ме заключи?
Гълтам въздуха леден.
Гледам с поглед на куче.
И тъгата горчива
като цвят се разпаква.
И кого ще обичам.
И какво ще очаквам.
